Винаги ще има варвари

Историческа публицистика

Тази книга дискретно отправя добронамерено предупреждение. Върху няколко тематични и хронологични нива, авторът обобщава разноликия исторически опит на човечеството, който определя като източник на здравословен песимизъм. Такъв песимизъм според него носи повече мъдрост, отколкото подвеждащият оптимизъм. В природната си същност Човекът е добър. Но Човекът е и лош. Това тайнствено вградено състояние в него е непреодолимо. Бог оича всички, но от никого не е във възторг. Тези заложби стоят в разбирането на историята, която като смисъл и опит е обща и лична. Това, което е добро за едни, невинаги е добро за други. Такива противоречия обаче са пружините на прогреса. Самият живот е тържество между победа и поражение. Общото между тях терзае милиарди хора преди нас и вероятно милиарди след нас. Авторът напомня, че е сравнително лесно да установиш какво е било погрешно в миналото. Приложението на историческото осмисляне е да предвидиш приблизително какво около нас днес ще бъде окачествено утре като глупост, заблуждение или престъпление. Останалото е безпомощност. Тогава варварите служат за оправдание.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА АВТОРА

Роден в на 26 март 1939 г. в с. Раковица, Област Видин. През 1954 г. завършва гимназия във Видин, след което следва „История“ в СУ ”Св. Климент Охридски”, където се дипломира през 1961 г.

Пантев работи в историческия музей във Видин през периода 1962-1965 г., след което записва редова аспирантура в Софийски университет. През 1967 г. защитава първата си дисертация (доктор), а през 1984 г. става доктор на науките. Специализира в Англия през 1969 г. и в САЩ през 1979 г.

От 1967 до 1974 г. е последователно научен сътрудник и старши научен сътруудник в Института за история при БАН. През 1975 г. е избран за доцент, а през 1985 г. — за професор в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

През периода 1982-1984 г. Пантев преподава балканска история в САЩ. Бил е гост-професор във Великотърновския университет, Националната художествена академия, Пловдивския университет, УНСС, ЮЗУ и др.

Президент е на Българската асоциация за американистика от 1990 г., а от 1999 г. е председател на гражданското обединение „Св. Георги Софийски“.

Андрей Пантев е депутат в 39-то, 40-то Народно събрание и 41-то Народно събрание от гражданската квота на Коалиция за България. Андрей Пантев е автор на:

над 300 публикации на български, английски,руски, испански, немски; около 40 книги, съставител и редактор на исторически сборници и енциклопедии.

През 2002 г. Андрей Пантев получава награда „Голям Платонов Нобел на века“ на Световната академия „Платон“.