Седмо и Шесто Велико народно събрание. Политико- исторически и политико- географски анализ

Книгата на Калин Йосифов е посветена на дейността на Седмото и Шестото Велико народно събрание. Авторът е историк, но в книгата е показал отлична правна и политическа култура. В теоретичната част той е анализирал демократичните, политическите и икономическите условия, при които са избрани подложените на анализ две велики народни събрания. Авторът прави паралел между двете институции, като същевременно, от правна гледна точка, дава точна дефиниция на конституционното понятие Велико народно събрание. Г-н Йосифов правилно отбелязва, че сама по себе си Конституцията не е панацея за обществото. Тя е формален израз на правото, съвкупност от най-висши правни норми, които имат абстрактен характер и регулират най-важните политически отношения.

Втората част на книгата е посветена на представителството на последното Велико народно събрание. Авторът правилно развива тезата, че това Народно събрание бе създадено при екстремните условия на прехода в България от комунизъм (тоталитаризъм) към демокрация. Тук Йосифов прави уговорката, че мнозина българи повярваха в силата на новото устройство, което обаче бе пак своеобразна симбиоза между старата комунистическа номенклатура и новата икономическа власт. В крайна сметка българският народ бе излъган, защото същинската власт отново остана в представителите на стария режим. Затова авторът е казал истината директно, без заобикалки и условности. Изводите му са както житейски, така и правно-политически правилни. Те пораждат чувството на историческа справедливост, която изисква да констатираме, че същинска демокрация в България всъщност няма. Нашата държава е в условията на формалната демокрация - има парламент, парламентаризъм, политически партии, някакви институции, но липсва главното - действен и ефикасен механизъм, който осигурява правна гаранция за налагането на принципа на справедливост. А принципът на справедливост е фундамент на всяка демокрация.