Сред вълните на невидимата стихия

Петър Евтимов е завършил НВУ за преводачи и журналистика, както и Дипломатическата академия в Москва. Работи като журналист в БНР (има две национални награди за журналистика). На дипломатическа работа е като пресаташе, има ранг пълномощен министър. „Сред вълните на невидимата стихия” е седмата му книга. Превел е 12 книги на български и 6 на гръцки език. Член на СБЖ и СБП.

По-възрастните навярно не са забравили името му, като най-добрия спортен радио коментатор в недалечното минало, ярките му предавания на гръцки език, снимките по вестниците, на които той стои между най-големите ръководители на двете държави като преводач.

Нека припомним талантливите му преводи на съвременна гръцка поезия и проза, срещите на „ти” с най-големите творци на южната ни съседка, като Янис Рицос и Микис Теодоракис, с легендарни имена като Манолис Глезос и най-големите политици през последните десетилетия – Константин Караманлис, Андреас Папандреу и много други. Той участва като преводач при всички посещения на Тодор Живков и Людмила Живкова в Гърция – и на гръцките в България.

В новата си книга Петър Евтимов разказва интересни подробности от „кухнята” на тези отношения, които са останали скрити за журналистите. Ще посоча само един случай: при преговори със Живков Караманлис поставя въпрос за водите на Струма. Присъстват двамата външни министри, гръцкият твърди, че имало договореност да даваме двойно повече води от наличните, нашият го оспорва. Скарват се така жестоко, че открито се обвиняват в лъжа.

Шефовете им просто ги изгонват от преговорите и се уединяват „на четири очи”. Присъства единствено само Петър Евтимов и благодарение на него сега читателят може най-сетне да научи какво си говорят първите ръководители насаме.

Много интересни наблюдения и подробности има и за други популярни имена от родната история, при това разказани откровено и честно, без дипломатически заобикалки.

Сам журналист, авторът установява най-близки и приятелски връзки с почти цялата журналистическа колегия в гръцката столица, всеки ден наобикаля много издания на кафе, откъдето черпи бърза и достоверна информация, пък и сам подхвърля едно-друго. За нас са твърде интересни наблюденията му как работят гръцките журналисти, как са организирани, кой кой е.

Може специално да се говори за езика на автора. В белетристичните му книги той е колоритен, сочен; тук е по-сдържан, но в никакъв случай по-скучен – Евтимов пише увлекателно, публицистично живо и точно. Така книгата както с богатото си съдържание, така и с поднасянето на фактите е едно хубаво завоевание на родната мемоаристика и публицистика.

Розалина Евдокимова