Жан Сантьой

Мога ли да нарека тази книга роман? Тя може би е нещо по-малко от това и доста повече, самата същност на моя живот, събирана без 9а се добавя нищо, в онези часове на просветление, чийто плод се явява. Тази книга никога не е била писана, тя бе пожъната, И това не е извинение за леността ми, A3 бих могъл да я закрилям от бурите, да обработвам земята, да я излагам на слънце и, ако ми е позволено да се изразя така, по-добре да построя живота си. Щом изгледът на природата, тъгата, онези лъчи, които от време на време, без да сме ги запалили ние, пробляснат над нас, ме откъснеха за миг от огледалата на светския живот...