Изповедта на една девойка и други разкази

През 1896 г, “Изповедта на една девойка” е само една литературна измислица на младия Пруст. Но единайсет години по-късно, по любопитно стечение на обстоятелствата, едно известие от криминалната хроника се препокрива с фикцията, като далеч я надминава по страховитост. От статия във Фигаро от 25 януари 1907 г,, озаглавена „Драма на безумието", смаяният Пруст узнава, че младеж от Висшето общество е убил своята майка и заради престъплението си се е наранил ужасно, преди да се самоубие, научавайки за съществуването на писма, разменени между Пруст и убиеца, директорът на Фигаро възлага на писателя да напише хроника на трагедията. На 1 февруари 1907 г, читателите на Фигаро откриват на първа страница, на четири колони и половина, потресаваща хроника. Пруст, който изобщо не си дава труда да пощади чувствителните души, е озаглавил статията си „Синовни чувства на един майцеубиец", Последните редове от тази статия биват цензурирани поради „недостатъчно осъдително отношение"... В тях Пруст дръзко припомня, че паметта на Орест и Едип, след като посегателството е било отместено, а изкуплението - доведено докрай, е била почитана коленопреклонно.

Ранен разказ (1896 г.) на бъдещия гуру на модерния роман съвпада изцяло с реална история за майцеубийство десет години по-късно. Пруст пише голяма статия във „Фигаро”, чийто край е цензуриран поради „недостатъчно осъдително отношение” към престъпника. И двата текста са тук. Както и „Ревност”, и този сборник е великолепно издание по проект на дизайнера Красимир Апостолов.

Из „Литературен вестник“