Каквото имаше, ми даде времето, каквото нямаше, го взе от мен

Жълти есени, пролети сини,

дълги зими и къси лета ме

спохождат от трийсет години,

наближавам добрата среда.

Вече зная цената на хляба,

как се смее и плаче дете,

опознах и минутната слабост

и надеждата в мене расте.

Да намеря желания смисъл

и за болката истински лек,

вместо присмех да бъда усмивка,

или просто да стана човек -

аз се уча и все ненаучен

разнолик ме посреща светът,

всеизвестните азбуки сричам

и се спъвам в най-гладкия път.