Тотемът на вълка. Неполитическото

САМОТНИЯТ ПЕШЕХОДЕЦ

Злорадото ми задоволство,

победата ми над света

-че никога пространствата на бедността

не ще сменя за робското охолство.

Че докато с възторзи шумни и небивинни

като дете набъбва той на запад,

аз като сянката на старец,

прегърбена от хилядите му години,

на изток се отдалечавам бавно -

все по на изток - до тишината

-в залеза -

и по-нататък...

Самотният пешеходец по пътя,

отминаващ с безразличие

спиращите му коли -

не могат те да ме откарат там,

накъдето съм поел.

Като слънца

край мене светят в здрача слънчоглед!