Кафене Лукач

Август 1989, Будапеща. Млад гръцки журналист неочаквано се озовава в града на философа Лукач и футболната звезда Пушкаш по повод един конгрес. В традиционно кафене в Пеща, което симптоматично носи името на големия философ, ще се запознае с аристократична дама, която ще го отведе в „загадъчния пейзаж" на невинността и чувствеността. Един необмислен, почти „детински" жест на героя, едно писмо, едно престъпление, жертва на което е „фаталната жена", ще затегнат възела на криминална фабула. Унгарски полицейски инспектор, също съименник на философа, ще се заеме с разследването. Моралните скрупули на героя се сблъскват с инстинкта му за самосъхранение. Още две престъпления ще помрачат нещата, като едновременно ще накарат да изплува едно мъчително минало, чиито корени се крият в унгарския Холокост. „Мрачният лес на града" ще разкрие най-напред приказната, а впоследствие тъмната си страна: измерението „noir" на града.

Съдбата, миналото, градът и „фаталната жена" изтъкават мрежа, в която ще бъде впримчен разказвачът на тази история. Съдбата като сила от която не може да се избяга, миналото като исторически завет, градът като мрачен лес, фаталната жена като претекст. Една новела със структурни и наративни елементи в криминален стил (понякога като намек, друг път реферираики към жанра), действието на която се развива в Будапеща малко преди падането на Берлинската стена. Описание на едно странстване едновременно в лабиринта на града, на историята, на чувствата.