Котленски сборник

Представеното проучване "Котленски сборник, 1805 (принос към изследването на Котленския книжовен център)99, състоящо се от две части - Езиково изследване и Текст, е изключително важно за осветляване на българската езикова история, тъй като изводите му не само подкрепят, но и категорично доказват лансираната в последно време идея за наличието на самостоятелен Котленски книжовен център през XVIII век. Така покрай известните подобни центрове, свързани с имената на Рилския манастир, София, Етрополе, Карлово, Аджар и др., заема своето законно място и Котленският, който има свои правописно-езикови норми и палеографски черти, а също така и голям брой книжовници. Както е отбелязано в труда, "значението на този нов център е ие само в това, че той е продължител на ръкописната писменост от XVIII век, но и чрез него се хвърля мост към писмеността от XIX век. Накратко, той е обединяващо звено между Българското културно предвъзраждане от XVII и XVIII век и Българското възраждане от XIX век".

Изборът на Котленския сборник от 1805 г. не е случаен. В езиково отношение той заема централно място сред ръкописите от този кръг. В него се оглеждат както особеностите на народния език въобще, така и собственодиалектните черти на котленския говор. За установяване на тази зависимост Манолева привежда своите лични наблюдения по време на специалните си диалектоложки експедиции в Котел и Котелско - факт, който повишава стойността на работата.

Авторката си е поставила за цел две важни задачи, които е изпълнила успешно: да представи в графично и езиково отношение Котленския ръкопис №437, който е репрезентативен от третата група ръкописи, в които преобладават новобългарските черти и да извърши съпоставителна характеристика с котленския диалект.

Августа Манолева е положила огромен труд да препише този ценен паметник, който се намира в Ръкописния отдел на Народната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий". След като извършва изследване на графичните и правописните черти на сборника, авторката прави съпоставителна характеристика на езика на паметника и на североизточния балкански (котленски) диалект. Особено важен е нейният извод, че през разглеждания период действително започва съзнателна работа за създаване на единен книжовен език, основан на говоримия.

Общият извод е, че в областта на фонетиката и морфологията случаите с отразено живо произношение на преписвача са многочислени. Интерес представлява разглеждането на лексикалните особености, които в сборника в общи линии са от два типа: традиционно-книжовни и народни. Под традционно-книжовна лексика тя разбира оня пласт от думи, който няма съответствие в диалекта, а е наследство от старобългарски, среднобългарски и черковнославянеки. Народната лексика е предимно домашна и в повечето случаи има битов характер.

Направен е същественият извод, че са налице някои силни тенденции за стабилизиране на лексикални облици с по-широка общобългарска употреба, подготвяща изграждането на книжовния български речник.

Във втората част "Текст" е приведен самият писмен паметник - трудно достъпен за проучване, на него може да се гледа като на оригинал. На всяка страница са направени съответните коментари към ръкописа, което увеличава стойността на изданието. Извършена е колосална работа, представяща в много добра светлина авторката на изданието.

Книгата има изключително важно значение за българската езикова история, тъй като отразява тенденциите за стабилизиране на народните облици, подготвящи по-късното изграждане на книжовния български език. Приемствеността между предвъзрожденския период, през който реална езикова формация е българският език на народна основа, и възрожденския период, където се създава и стабилизира книжовният български език, е повече от доказана.

Изследването дава богата информация за най-различни бъдещи проучвания не само за историята на българския език, но и за други дялове от лингвистиката и извън нея (етнография, литературознание, социология, история и др.). Изнесените факти имат широко значение и в областта на българското висше образование и културология.

Проф. д-р Иван Кочев