Ранното евразийство и българските му съседи

Трудът „Ранното евразийство и българските му съседи“ изследва руско-българската (междукултурна) (не)взаимност, като се съсредоточава върху конкретно събитие от 1920–1921 г. В София, поселена от десетина хиляди руски бежанци и емигранти, възниква течението в руската култур-философия, което нарича себе си „евразийство“. Книгата историзира позицията на своя автор: полага я като продължение и част от обекта на изследването (Уводна глава). Анализиран е мултикултуралистичният и диалогичен (диалогичностен) потенциал на ранното евразийство (Първа глава); авторът преглежда реципирането на инициационните му текстове (книгите „Европа и человечество” и „Исход к Востоку”) в България през 20-те–40-те години (Втора глава); идентифицира български култур-философски инвенции със сходен потенциал (Трета глава). Очертава се дълбоко и устойчиво руско-българско междукултурно неразбиране, съвместно попадане на двете култури в капана на порочен комуникативен стереотип, което е действено както през 20-те, така и днес. Проучен е теоретичният капацитет на едната страна да се освободи от посочения стереотип: изследва чувствителността на българската философска и околофилософска култура към основополагащи интуиции на персонализма (Заключителна глава).