Митове на Българската земя: Златният стожер

В книгата са разгледани античните предания и епос, които имат паралели в български песни и са посветени на сватбените игри. Проследени са и паралелите на българските сватбени игри в германоскандинавския и тюркския епос. Дава се и обяснение за присъствието на някои мотиви с езически произход, свързани със сватбата, в коледарските и лазарските песни в българския фолклор. Из предговора: Хипотезата на автора е щастлива и неочаквана. Според него българският юнашки епос не е създаден, както е възприето в научната литература, към и след падането на България под турско робство (за да бъде записан през XIX и XX в.), а между края на VIII и X в. През периода на турското владичество епосът се възражда и обогатява. Старите исторически личности се забравят и на тяхно място израстват образите на феодалните владетели от XIV в. Връзката с предишните е детето юнак, самотворно роденото дете, идея, която беше подсказана от автора още в предишната му книга "Медното гумно на прабългарите" (София, 1983 г.)." (Ал. Фол)