Човекът от хартия

Стихотворение, което те поставя пред една кратка прожекция, и точно когато очакваш, че ще бъдеш изпитан (говорим за морален изпит), ти казва "Майтап бе, Уили! и те пуска на свобода. Диапорама, която успява да ти внуши, че си неразделна част от концлагера, че трябва да се съсредоточиш само върху мисълта, как да не ти откраднат дажбата или обувките, а после с фокус те принуждава да осъзнаеш, че нямаш този шанс, обстоятелствата да те направят герой. /Йордан Ефтимов/

Човекът в тази поезия е направен от хартия формат А4, от вестникарски изрезки и цитати. Той е крехка двуизмерна сянка, иронично съотнасяща се към оригинали и образци, но състрадателна към второстепенните герои, двойници и въображаеми момичета. Безспорно Манолов има чувствителност към невидимото и незабележимото в ежедневието, а това, следвайки аналогиите в книгата, е и чувствителност към маргиналното в едно лишено от революции настояще. /Мария Калинова/

Малкият с футболната фланелка

вкарва голове на асфалта.

Майката пере ожуленото лято

на сина си на ръка.

Бащата пие своята есен - нещастните семейства

не са толкова различни.