Междусезоние

Книгата е спечелила 1 място в категория Поезия в конкурса "Любовта на края на кабела2012"

Когато бързаш, прескачаш без да искаш стъпалата по две по две и не мислиш, че можеш да се нараниш. Бързаш от любов. От чувства, които напират. От жажда.

Времето ни е бързо. Търсим. Искаме. А сме си все същите. И в тази въртележка стиховете идват на помощ. Приземяват ни. Отрезвяват ни. Спират ни за глътка въздух. За глътка себе си.

Познавам Поли от няколко години и основно през прекрасните ѝ стихове. Те често са ме разплаквали. Размечтавали. Разнежвали. Думите в поезията на Поли топуркат еротично, милват нежно, сграбчват, яхват, обвиват, отмиват, разтопяват, отвяват, омагьосват, изплуват, изтупват от прахта спомени и чувства, през лупа показват детайли за миг, а след това ги захвърлят неочаквано насред някоя софийска улица.

Из тази книга притичват страсти. Погълнати от цветове във всички нюанси. Любовта е не само желана, търсена, тя е като въздуха нужна, за да туптят тези стихове в пълната си красота.

Изчетох тази уникална колекция стихове на Поли и се почувствах обнадеждена. И още по-вярваща, че любовта ще спаси света, който е в своето междусезоние.

Пожелавам го и за теб, читателю!

Жюстин Томс