Да си влюбен

Не мога без тази метафора като си помисля за Асен Лагадинов (Димчо). Изпях книгата си за него на един дъх, защото дишах с неговата светла душа под слънчевия свод на Пирин планина, под небето на Разлог. И историята няма да може без тази метафора за Асен. Когато погледнах за първи път лицето му върху снимките, ме плисна светлината на очите му. После тръгнах по пътеките на живота и на съпротивата му срещу него, преживях думите му, разделени всеотдайно с неговите другари, докоснах се до саможертвата му за другите, защото не траел бедност, подлост и робство. Срещу тях тръгва младостта на този необятен с благородството и своводолюбието си мечтател. И в тяхно име ще падне в прегръдките на смъртта, в примката на наетите измамници - убийци. С очи и ръце прегърнал рождената си земя - земята българска, която е обожавал. Това е истината за Асен Лагадинов. Той е сълза, в която се оглежда слънцето. И животът му е чист като сълза, натежала от слънце.