Българи от старо време. Маминото детенце

Нека си дойдем на думата: Каравелов е от порицаемите личности, изпитали чуждо влияние върху своето творчество, в политическото си мислене. Не са далеко зад гърба ни неласкавите, дори уличаващите го оценки, че действал бил като чужд агент в нашата националноосвободителна борба. Не толкоз на руските славянофили, ала на Сръбското княжество. Какво ще говорим - съпруга сръбкиня! На всичко отгоре се отчаял от гибелта на Левски и от удара над Вътрешната революционна организация. Скарал се бил с Христо Ботев. Защо тъкмо спрямо Каравелов част от историографията ни е тъй придирчива? Това, че той е изтласкван от първите места в националнореволюционния ни пантеон, е разбираемо. Но каква връзка има то с недооценяването му като автор - сега пък, за да не застане редом с Ботев. Повлиян бил от Гогол, а самият гениален руснак нали беше заклеймен като мистик. Да сте съзрели нещо мистично у Любен Каравелов? И как Иван Вазов със своите "Чичовци" и "Хаджи Ахил", където доразвива същата линия на благодушна ирония спрямо старите първенци на Сопот, не бива изобличен като Гоголев епигон? Ами че той по-право е епигон на Каравелова. И кое му е лошото, че авторите се учат един от другиго - така е било и ще бъде.

Вера Мутафчиева