А иначе дипломацията е сериозен занаят

... Първи от чуждите разузнавания ми направи предложение за работа британският ми колега, дипломат в тяхното посолство. С него поддържахме взаимноизгодни контакти, обменяхме мнения по различни въпроси на вътрешнополитическото положение в Турция. Той учтиво и директно, в типичен английски маниер, ми предложи „ако искам, да отида да живея в Лондон", като с целия си вид показваше какво всъщност ме пита, и че знае, че и аз разбирам напълно какво всъщност ме пита. В същия маниер, учтиво и директно, му отказах. Мисля си със задна дата, че ако бях приел тогава това негово предложение, сега бул. „ГеМеДимитров" в София можеше да се казва бул. „ПъГъВоденски" - нали британците разсекретиха документи, според които Г.М.Димитров е бил техен шпионин.

Руснаците също ме харесваха - за тях бях „един от нас", бях учил в Москва, знаех отлично руски език. Ако се бях хванал да работя за съветското разузнаване, сега градинката „Генерал Заимов" в София можеше да се нарича градинката „Полковник Воденски"...

... А аз, вместо да приема едно или няколко от горните предложения и да стана уважаван в страната си човек, взех, че с всичкия си акъл заработих за българското военно разузнаване, та сега да бъда охулван в обществото...