Словообразувателни тенденции при съществителните имена в българския и чешкия език в края на ХХ век

В монографията са изследвани 2255 български и 1330 чешки съществителни (в по-голямата си част неологизми и по-малко оказионализми), създадени в края (последните две десетилетия) на XX в. Както бе подчертано в увода, с оглед на поставените задачи, както и на непрекъснатото обогатяване на лексиката на двата съпоставяни езика с нови единици, в изложението емпиричният материал не се представя изцяло. Привеждането на примери е подчинено на стремежа да се очертае типологичната картина на тенденциите в българското и чешкото субстантивно словообразуване през изследвания период.

Съпоставителният словообразувателен анализ показва, че водещи в субстантивното словообразуване на СБКЕ и СЧКЕ през посочения период са следните тенденции: системно-структурни (тенденция към интернационализация, тенденция към национализация), книжовноезикови (тенденция към интелектуализация, тенденция към демократизация), типологични (тенденция към аналитизъм с увеличаване на аглутинативните черти) и прагматични (тенденция към разграничаване по признака "пол"). Най-силно в двата езика се проявяват тенденцията към интелектуализация (в която се включва и по-частната тенденция към интернационализация) и тенденцията към аналитизъм с увеличаване на аглутинативните черти. В изложението многократно бе подчертавано, че дадено явление понякога може да бъде отнесено към няколко тенденции. В монографията то се включва в рамките на тенденцията, на която е присъщо в най-голяма степен. Така например интернационализацията, която се разглежда при системно-структурните тенденции, същевременно е проява на интелектуализацията на книжовния език; композицията и афиксоидацията, които са включени в типологичните тенденции, също са показател за интелектуализация. Групирането на тенденциите в работата се определя от стремежа да бъдат очертани по-ясно тенденциите, намиращи се в опозиция помежду си.