Средновековна литературна символика

Символиката е една от основните особености на средновековната поетика. На

познати, реални образи се придава иносказателност и чрез тях се обясняват нагледно и

поетично абстрактни понятия, добродетели, пороци, религиозни норми. В

средновековните творби символите винаги са свързани с духовното. Много от тях имат

древен произход, но християнската епоха ги преосмисля. Връзката с античността се

запазва повече в народното творчество и в апокрифите.

Българският книжовник избира и предпочита образи - символи, които са познати на всички, съществуват в обкръжението му или са добре известни от Библията и от преводната литература. В българската оригинална литература не се срещат като символи слонът, маймуната, еднорогът, пинията, миртата, пеликанът, щраусът и др., засвидетелствувани във византийската литература. Символът има огромно значение за възприемането на литературния текст. Той прави словото по- емоционално, по-поетично и картинно. С връзката си със света на земното той улеснява разбирането на смисъла на каноничните книги и оценката на дела и герои. Символът обаче има по-богато съдържание отколкото прякото значение на думата.В литературната творба, като изобразява, той носи на първо място надтекстов смисъл - разяснява, поучава, въвежда човека в един възвишен свят на “вечните” истини, на духовните ценности, на философията на религията. Затова символът придава на творбата по-голяма философска вглъбеност, внушава ярко нещо по -сложно от външното изображение на света. В българската наука проблемът за символиката е малко изследван. Чрез образите символи писателите правят по-дълбока характеристика на героите, показват тяхната духовна извисеност, подчертават верността им към Бога и Божието учение или осъждат пороци и еретици.

Символите помагат на твореца да постигне основните си задачи - познание, възхвала

или възпитание. Символи се употребяват в житийната литература, в полемическата, в

историческата, но най - често ги срещаме в ораторската проза (особено в тържествената) и в поезията. Символика се крие и в епитетите, и в сравненията, в метафорите. Те имат форма на епитети, метафори и сравнения.