Митология на погледа

Пиша въпреки абсурдността и смъртта.

Пиша, за да добия сили и намеря упование сред това разнебитено и обезверено човечество.

Пиша също, за да се обявя срещу онези, които превеждат всичко на езика на омразата.

Най-сетне пиша, защото езикът е всичко, което притежавам – пространството средоточие на целия ми житейски път.

Тези записки са породени от предизвикателствата на живота – непредвидено, спонтанно, безредно, както се роят в паметта ми, дошли с порива на различни по време и настроение изблици.