Роден съм да живея в самота

За Франц Кафка.. За човека, който, както сам той казва, е погрешка пуснат от Харон сред живите и постоянно се лута между живота и смъртта, на границата между мрака и светлината, страдащ неимоверно и изпълнен с безгранично отчаяние.. Но и за човека, който и за миг не спира да се стреми да постига надеждата и да се опитва да я втъче в литературата си, и който безспорно, успява, сам се превръща в нейн извор и вдъхновение за следващите поколения.. Дишащ от мечтите и от сънищата си, дните на Кафка са изпълнени с един непрекъснат стремеж към самопознание, “неразрушимост и светлина”. Защото: “Ако в следващия ден затворничеството оисатва все така непроменено и дори режимът става по-строг, или ако дори изрично бъде оповествено, че затворничеството никога не ще бъде премахнато, това съвсем не е опоржение на предчувствието за окончателно освобождение, това е може би по-скоро необходима предпоставка за освобождението…”