Драмите на Йордан Радичков, или едновременното неедновременно

В книгата се разглеждат драмите на големия български писател Йордан Радичков, поставени в контекста на цялостното му литературно творчество и визия за света, в социалнополитическия контекст на тяхното написване и в движението на рецепцията им през годините. Те са едно своеобразно увенчаване на неговата проза с непреодолимата й нагласа към устната речева култура. Структурното изграждане на Радичковата драма се разгръща в анекдотичната обрамченост на сюжета, чието движение зависи от клетвената сила на думите, на думата жест, призоваваща своя предмет. Тази едновременност на хаотичното и мистериалното начало, на наивното и тайнственото, на реалното и иреалното, този двоен и мек натиск за присъствие на липсващото и отсъствие на наличното, характерни за цялото творчество на автора, са като че ли още по-показателни и важни в и за неговите драми. Въпреки привидната си повторителност те са сред немногобройните наши текстове за театър, които са способни да поднасят все нови, по-различни гледни точки и интерпретации, и, да се надяваме, настоящият им прочит също ще бъде полезен в това отношение. Книгата е предназначена за широк кръг читатели с хуманитарна нагласа.