Български език като чужд - Интерференцията между сродни езици в психолингвистичен аспект

Доцент д-р Елена Хаджиева е преподавател в Катедра Български език като чужд във факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски". Завършила е българска филология. Била е лектор по български език на студент от специалността българска филология в Московския университет „М. В. Ломоносов". Защитила е дисертация на тема „Интерференция на фоновите знания при овладяването на български език от руси", която е станала основа на монографията й Интерференцията между сродни езици в психолингвистичен аспект", издадена през 1995 г.

Подчертаният интерес към проблемите на интерферентните явления, характерни за българската езикова практика на носители на руски език, от страна на чуждестранните студенти, докторанти и специализанти на СУ „Св. Климент Охридски" инициира преиздаването на това изследване.

В настоящата книга освен представените интерферентни грешки, е направен опит да бъде обяснен психолингвистичният механизъм за възприемане, респективно невъзприемане на даден лингвистичен елемент от усвоявания език и мотивите за заимстването на определени фонеми, морфеми и лексеми от родния (първия) език. Същевременно е обърнато внимание как българското езиково съзнание приема тази реч с интерферентн отклонения на фонетично, морфологично и лексикално равнище.

Научните интереси на Елена Хаджиева са насочени в областта на приложната лингвистика, проблемите на сравнителния морфосинтаксис и методиката на чуждоезиковото обучение.

Монографията Интереференция между сродни езици в психолингвистичен аспект (2013) на доц. д-р Елена Хаджиева разглежда актуален проблем на междуезиковата интерференция в резултат на взаимодействието на системите на контактуващи си славянски езици – български и руски. Изследването се основава на дългогодишните наблюдения на авторката върху устната и писмената реч при изучаването на български език от руси. Познаването на най-новите теоретични рамки за интерпретиране на проблемите на езиковото взаимодействие позволява на Е. Хаджиева да направи системно и изчерпателно описание на най-честите интерферентни грешки, като ги анализира на различни лингвистични равнища. Приносно в монографията е интерпретирането на богатия емпиричен материал в психолингвистичен аспект – разгледан е психолингвистичният механизъм на възприемане и невъзприемане на лингвистични елементи от усвоявания език, задълбочено се разглеждат и анализират мотивите за заимстването на отделни граматични и лексикални единици от родния език.

Изследваното пренасяне на лингвистични единици от родния език в езика-реципиент следва логиката на езиковите равнища. Най-напред е проучена фонетичната интерференция, като се експлицират отклоненията във вокалната и консонантната система. Разгледани са особеностите на руската фонетика, които затрудняват усвояването на българското произношение от русите – акане, хиперкоректност при е и и, проблеми с фонемите ъ, ч, ж, ш, дж, ц, с буквата щ. Интерферентните грешки на морфологично равнище представят заимстването на граматични единици, свързани със съществителното име – род, число, звателна форма, прилагателно име, местоимение, глагол и предлог. Компетентно и аргументирано са разгледани идентичните и несъвпадащи си признаци в граматическите черти и словообразувателните функции на частите на речта. Важно място е отделено и на основните проблеми на лексикалната интерференция, разгледани и мотивирани от лингвистичен и екстралингвистичен аспект.

Представеният модел за анализ на интерферентни грешки може да се използва като образец за други изследвания с подобна насоченост. Представянето на важните изводи относно факторите, които влияят на устойчивостта на интерферентните явления, е ценна езикова диагностика на взаимодействието между славянските езици. А предложените езикови ресурси и стратегии за решаване на проблемите на междуезиковата интерференцията са очаквана и необходима рецепта за преодоляване на трудностите при чуждоезиковото обучение изобщо.

гл. ас. д-р Й. Велкова