Улица „Камелия”

Сесилия Се започва разказа за живота си със съдбовните думи, които изразяват драмата, белязала съществуването й: „Оставили ме на ул. „Камелия”, до една градинска порта и нощният пазач ме намерил призори...“ Стопаните на къщата приемат подхвърленото дете и го отглеждат грижовно, с обич, но не могат да запълнят празнотата, породена от липсата на корени в душата на вече отрасналото момиче.

Сесилия бяга от този дом и се впуска в живота в тежките години на следвоенна Барселона. Минава през различните нива на проституция, от улицата до луксозни къщи и коли. Дълбоко в съзнанието й е залегнала нуждата да намери баща си. Попада на различни мъже – влюбени, жестоки, скъперници, щедри или не с ума и накрая постига мир в душата си и нежност, там където най-малко е очаквала.