Как се мисли Българското възраждане (10 години по-късно)

Историографско проучване. Второ допълнено издание

Изследването проследява как се е мислило Българското възраждане в родната историческа наука от зараждането ѝ до днес и как представите са се променяли във времето. В седем глави са разгледани всички аспекти и значения на епохата, като: периодизация, аналогии с Ренесанса и Просвещението, тълкувания на османския „феодализъм” и прехода към капитализъм, буржоазия и чорбаджии, йерархия на героите от националния пантеон, Априлското въстание и Руско-турската война.

Авторът анализира функционирането на възраждането като национален мит и показва как в големия официален исторически разказ, въпреки опитите за десакрализиране в последно време, отношението към тази епоха остава романтично, умилено-сантиментално и дълбоко пристрастно. Доказва как идеи, смятани за преодолени в науката, продължават да се възпроизвеждат в учебниците за средните и дори висшите училища, а оттам преминават в колективното съзнание като безспорни истини.

В настоящото допълнено издание са включени реакциите на автора в дискусията по първото издание, изчерпано бързо от книжния пазар. Предложена е и обобщаваща теоретична част за последните тенденции в писането за Възраждането. Книгата е необходимо четиво и своеобразен историографски справочник за специалисти, учители, студенти и за всеки, който е любопитен да разбере защо възраждането продължава да бъде лесен и удобен инструмент за масови политически манипулации през 21 век.