Как се мисли Българското Възраждане (историографско проучване)

УВОДНИ ДУМИ

Тази книга започна от доклад пред конференция и нарастна по размери, което прави необходимо известно уточняване на намерението. В най-общ смисъл това е историографска работа, излагаща концепции на историци по съществени проблеми, процеси, личности и събития от епохата на Българското възраждане. Целта е да се проследи как се е мислило Възраждането в българската историческа наука и как представите са се променяли с времето. Доколкото история и историография, исторически ставащо (ако се изразим в немски стил) и неговото осмисляне са само относително отделни неща, представянето на движението на идеите и на споровете по отделни проблеми не може да не хвърли светлина и върху самата история. Епохата се съдържа в опитите за нейното понятийно улавяне и осмисляне, при което разните концепции се допълват или коригират взаимно и дори изцяло погрешни схващания имат своята (негативна) полезност, като показват какво Възраждането не е. "Истината" за Българското възраждане просветва през борбата на идеите за него. Разбира се, тя нито е едноаспектна, нито независимо от интересите и позицията на изследователя. Но нещата "са" така, както изглеждат на занимаващите ее - съвестно и с въображение - с тях в хода на взаимокоригиращото се начинание, каквото представлява науката; оставащото неконцептуализирано и неизказано просто не се брои. Моите мнения, макар и да не съм изследвал лично и в дълбочина повечето засегнати въпроси - могат да се извлекат непряко - от "навързването" и начина на представяне на авторите и полемиките, от някои по-общи разсъждения и други индикатори.