Одеса в българската история и литература на XIX век

Книгата на Е. Налбантова „Одеса в българската история и литература на XIX в.” се вписва в традициите на вече богатия корпус от текстове, интерпретиращи от различни изследователски призми проблема „култура на спомена”. В самото начало авторката определя задачата си: да обобщи хронологически познанието за Одеса като „български” град през 19 в. и да разкаже своята версия за мястото на този град в българската литература. Тя действително преплита два дискурсивни принципа - фактографски-уточняващия и повествователно-сюжетиращия, архивно-документалния и художествено-тълкувателния. Налбантова е със съзнанието, че темата за присъствието на Одеса в българската история и култура съвсем не е нова. Тя поражда засилен интерес през годините. Неслучайно литературната историчка посвещава изданието на акад. Иван Радев, дал идеята и пожелал тази книга да бъде написана.

По-голямата си част книгата представлява „хронологически справочник”, проследяващ пунктуално присъствието на Одеса в българската история на 19 в. по години. В същото време остава впечатлението за Одеса като за лично преживян от стотици възрожденци град със своята неповторима българска следа и аура. Читателят изпитва усещането, че е особен пътник през времето, преселил се в света на покойните, но вечно живи български патриоти; че е минувач между случилите се исторически приключения и книжовните построения, между сложните политически интриги и идеалните родолюбиви пориви. По страниците на книгата възкръсват забравени имена на крупни национални фигури, запленяват персоналистични жестове и колективни държавностроителни енергии, трезви идеологически решения и носталгични поетически въображения.