Прозата на Илия Блъсков. Между високата и популярната литература

Илия Блъсков е творец, който, наред с Васил Друмев и Любен Каравелов, формира големия белетристичен наратив през националното ни Възраждане.

Спецификата на неговото творчество се определя от няколко ярко изразени черти: хипертрофиран нравствен патос; непреодоляна зависимост от домашния културен модел; съзнателно търсен адресат сред „долнята маса от народа". Тези качества на книжовната продукция на Илия Блъсков я правят част от еволюцията към модерна условност, характерна за българската разказваческа практика през XIX в.

„Проф. Елена Налбантова притежава теоретична сила на познанието, което се основава на умното разбиране какво могат да дадат отделните направления в литературознанието - семиотиката, херменевти-ката, интертекстуалността, текстологията и без да ги абсолютизира като изследователски методиги ползва съобразно своя натюрел. Като се прибави към това и нейния великолепен усет за езика и неговите естетически преобразявания, можем да разберем дълбочината, до която тя стига в научните си търсения. Семиотиката й помогна да открие възрожденското време чрез формите на бита, на нравите, на ежедневните отношения, така че да се изгуби усещането за контраст между великите и обикновените автори на времето. Именно в това е и нейната голяма заслуга - уплътни картината на българското Възраждане и откри духовен смисъл и нравствена сила, там, където преди отбелязвахме сенките на неясно присъствие."

Проф. Радослав Радев

Проф. Елена Налбантова е автор на изследванията „Прозата на Илия Блъсков между високата и популярната литература" (1999, II изд. 2022), „Посмъртното слово като феномен на българската култура" (в съавторство с А. Велкова-Гайдаржиева) (2000), „Възрожденският човек - утопии и реалности" (2001), „Васил Априлов - време и съвременници" (2004), „Одеса в българската история и литература на XIX век" (2006), „История на катедралния храм Рождество Пресветия Богородици Велико Търново" (2009), „Заради Възраждането. Четиво за студенти и други изкушени" (2012), „Подстъпи към съвременната българска поезия от Бесарабия и Таврия" (2014), „История на българската литература в Бесарабия и Таврия XIX - XXI век" (2021). Подготвя за печат архива на Киро Тулешков (1997), Стихосбирката на Блага Димитрова, „Времена" (2000), романа на Павел Вежи-нов „Нощем с белите коне" (2000), антологиите „Литературен лист „Развигор" (1998), „Българската поезия от Бесарабия и Таврия. Антология. Критически текстове" (2006), „И ние в литературата" (2010), електронната антология „Български поети от Бесарабия и Таврия" (2005). Участва в създаването на справочните издания „Енциклопедия на българската възрожденска литература, (1996, II изд. 1997), „История и култура на България в дати. Възраждане" (1997), „Атлас на българската литература 1740-1877" (2012), „Бележити българи. Българското Възраждане - пътят към свободата". Т. VI (2012) и др.