Видин мост

Безсмисленото печатане на извънредни броеве на вестници и списания продължаваше. Заглавията бяха в същия стил: „Терорист отвлича трима”, „НЕ СЕ ЗНАЕ КАКВО ИСКА",„УБИЕЦ И ИЗНАСИЛВАЧ краде камион",„Митинг в знак на СОЛИДАРНОСТ срещу престъпността пред посолството на Франция",„УБИЕЦ НА ДЕЦА избягал от затвора, МАЙ",„Изнасилвач с ПЕТ ПРИСЪДИ тероризира в камион"...

Жълтата преса беше изпаднала в екстаз. Пресата, която твърдеше, че не е жълта, беше в същото състояние. Телевизионните канали също бяха пожълтели. От така нареченият„син"екран струеше жълта боя и обливаше с помия все по-оглупяващите зрители, които чакаха мига, в който сядат пред телевизора, щракват с дистанционното и се потопяват в света на илюзиите, вълшебствата и простотията.

Измислицата беше хляб. Измислицата беше живот.

Измислицата беше всичко.