О, поема

1.

След зимата сълзите на прозорците узряха

От парата им се издигна цветна стряха

Ожънатите снегове родиха нови ниви

Застанах сред житата им щастлива

Че има сетива природата и аз съм в нея

От плът и звук на вятъра и там живея

Повтарям времето на детството си старо

И нямам спирка нито влак за мойта гара

И нямам намерение да се превърна в камък

И името ми да стои в застинал пламък

2.

От днес ще съм начало на поема

Ще взема себе си и двете ще поемем

Това, което е при извора и там остава

И другото, което е житейска врява

Не вярвам някой пътя ми да мине

Пред мене и след мене всичко е преминало