Така видях земята

КАКВОТО ЧАКАХ ОТ ЖИВОТА

Имах го от раждането още

Върху покрива на старата ми къща

Отворена небесна книга

Вървях по нея като пеперуда

По цветеца на изплашената зима

Към последната си бяла роза

Цъфтежът ми израстваше в бодлите

Нанизвах своите листа по тях и никнех

Оголвах се, а книгата ме дърпаше нагоре

Да тръгна по душата й и да пристигна

На някоя от нейните вселени

Четях и онемявах в думите

И бях в живота си човешки

Една прашинка звездна памет

Но нещо в мен ме караше да бързам

Да въртя педалите по страниците прашни

И всеки миг възкръсване да населявам

А имах само две крила

За другите не знаех

Сега крилата ми навсякъде ме носят

И покривът на къщата ми е отворен