Скитащите сенки. Последното царство I

Човечеството дължи повече на книгите, отколкото на оръжията... Когато всички престанат да четат, литературата ще възвърне престижа си. Тогава отново ще се появят скривалища - толкова е вярно, че нищо друго от човешкия опит не може да й съперничи.

Най-асоциалният човешки опит.

Най-отшелническият.

Няма видим противовес на универсалното господство на дявола, който да устои на властта му.

Не можем да издигнем крепостни стени или диги, които да издържат на разрушителната му мощ.

Този океан е лишен от брегове.

Всичко е наводнено.

Все още риби се издигат на повърхността. Глътка въздух, за да не умрат.

Глътка въздух - четенето.

Да се извади всичко от предишната нощ. Разпалване на изгубеното, ето какво е всъщност четенето. Възвръщане на цвета на всичко, което угасва.

Всеки човек иска да вярва, че съществува ключ за ръждясалата, заяла брава, в която се е превърнал. Че съществува код за проникването в едно общество, за да се предотврати обредната смърт, която непрестанно се подготвя там - сред мученето на стадото, с една сплотена и непризната лекота. Че с натискането на някакво копче може да се задвижи социалната машина, която не е нищо друго освен ешафод, могила. Че едно животно от зодиака може да влияе, че един бог съществува и сменя нощта с ден, че един глас се разпорежда с човешкия хаос, докато смъртта го разлага...