Тераса над Рим

XVII век. Младият гравьор Мом обича лудо една жена. Тя обаче е определена за друг мъж, който от ревност залива лицето му със сярна киселина. Обезобразен, Мом е принуден да се откаже от любимата, която обича до края на живота си.

Киняр се вдъхновява и от една нова форма на гравюра -„черна гравюра“, появила се през 1642 година. Тази техника се противопоставя на традиционната гравюра, защото при нея „бялото идва от черното“. „Черно“, „тъмно“ са сред най-често срещаните думи в романа. Къси глави, кратки фрази, афористична недоизказаност...

Героят обикаля градовете в търсене на изплъзващата се любов и неуловимата светлина, поддържа несигурно равновесие на ръба, което възпроизвежда върху плаките и което е образ на съществуването му. Сянка и меланхолия причакват на всеки завой, около предметите, телата. Изпълнен с съмнение, в творчеството си Мом предлага една хармония, съвършено противоположна на всекидневните му преживявания. Макар и съсипан, той се присмива на ограниченията и предразсъдъците чрез смелите си еротични гравюри, много от които биват унищожени по заповед на светските и религиозни власти. Нали талантливият художник винаги предизвиква съмнението на невежите, на празноглавците, хранени от държавата, и на властимащите...

***

Паскал Киняр е роден през 1948 г. във Верньой, Франция. В живота последователно е учител, основател на оперен фестивал и бароков театър във Версай, главен секретар на изданията "Галимар". Преминавайки от романи към монографии и от монографии към есета, Киняр е и еленист, латинист, философ и музикант. От 1994 г. се посвещава единствено на писането. Тогава се оттегля от всичките си дейности. Носител е на Голямата награда на Френската академия (2000) за романа "Тераса над Рим", както и на наградата "Гонкур" за "Скитащи сенки" (2002).