Момичето, което бях

Франция, 1916 г.

Първата световна война. Художникът Едуар Льофевър е мобилизиран и заминава на фронта. Съпругата му Софи остава при сестра си Елен в окупирания от немците френски град Сен Перон. Двете държат семейния хотел „Червения петел", който скоро се превръща в предпочитано място за вечеря на германските офицери.

Портретът на Софи, нарисуван от съпруга ?, привлича вниманието на немския комендант. Обсебен от картината, той не може да ? се насити. Насред ужаса на войната все още има хора, способни да оценят красотата. Портретът помага на Софи да не забрави коя е била. Помага ? да се бори.

Едуар е пленен и изпратен в концентрационен лагер с тежък режим. Готова на всичко, за да го види отново, Софи се обръща за помощ към коменданта...

Англия, 2006 г.

Тридесетгодишната Лив Холстън се опитва да преодолее болката от преждевременната смърт на съпруга си Дейвид. Сили да продължава да живее ? вдъхва портретът, който Дейвид ? подарява за сватбата им. Случайна среща разкрива истинската стойност на картината, нарисувана от Льофевър, и драматичната ? история. История, която ще изплува на повърхността и ще преобърне

живота на Лив...