Моят житейски път

Панайотов. Това са материали, появили се в течение на близо 70 години рядък житейски път, изминат от автора - горещ родолюбец, стигнал до почтена възраст. Роден през 1915 г., Панайотов отрано се интересува живо от съдбата на българина - и в страната, и вън от нея, като емигрант. Този негов интерес личи още от първите включени в тома статии от 1936 и 1938 г.

Едно след друго в подредения хронологично материал следват десетки интересни впечатления, анализи, размишления, изводи, заключения по най-съществени проблеми от живота на българина в продължение на векове, вплели в себе си изживяното от един талантлив и рядко наблюдателен интелектуалец, съумял да опише видяно, чуто, изживяно по време на своя забележителен богат житейски път.

Роден в семейството на български офицер, който е останал инвалид от Първата световна война, потомък на борци, дали и живота си за освобождението от османско иго, Панайот Панайотов успява да натрупа забележителен жизнен опит. След като завършва право в София и взема докторат в Парижкия университет той постъпва с конкурс в Министерството на външните работи, където с езиковите си познания и личните си качества и знания е определен за секретар на министър Димитър Шишманов. Уволнен веднага след 9 септември 1944 г., той става адвокат, но скоро е заличен от адвокатската колегия. Междувременно пише ред статии в „Народно земеделско знаме".

Животът на Панайотов в България обаче става невъзможен и го принуждава да поеме тежкия път на нелегалния емигрант. През Атина и Париж се озовава чак в далечна Венецуела, където започват традиционните за беглеца трудности, свързани с тежка, обикновена физическа работа. Това обаче е временно. Скоро той научава испански, проявява несъмнени стопански качества, организира различни производствени предприятия и става дори председател на водещи венецуелски индустриални организации. Надмогнал финансовите неблагополучия, той се оттегля от икономическите си занимания, прехвърля се в САЩ, после в Канада, където живее и сега.