Любов и литература

Книгата „Любов и литература" е специално издадена за празниците на изкуствата „Аполония-2013". Тя е един фестивален и библиофилски вариант на сборник с трупани през последното десетилетие изследвания на любовната тема в литературата, най-вече в българската литература. Тя е, разбира се, и една созополска книга, защото какво по-естествено обиталище на любовите ни от щастливо-хетеротопичното пространство на Града на спасението, което моето поколение откри малко късно в исторически план (след големите ни художници на 30-те и 50-те), но което така последователно и със страст съграждаше от началото на 60-те години на миналия век насам.

обобщаващи, наистина въвеждащи текста: представящият древните и особено от времето на европейското Възраждане традиции за създаване на трактати за любовта (за тях се говори и в много от тук поместените есета и студии); проследяващият загадъчния мотив за любовта към минувачката - първомайсторски реализиран в стихотворения на Шарл Бодлер и обобщен от мъдрия Валтер Бенямин; фрагментарното представяне на „Знаменити лица и емблеми на любовта"- от Афродита, Парис, Сафо към Ромео и Жулиета, Дон Жуан и Дон Кихот с неговата имагинерна Дулцинея до нови въплъщения като Елза Триоле и Гала (всичките видени през литературата и изкуството).

Финалният цикъл „Съсредоточия" или „Очаровани прочити на възловии фрагменти от..." представя един избор от кулминационни любовни пасажи от „Дафнис и Хлоя", „Катул към Лесбия", „Романът на Розата" стихотоворението на Джон Дън за надменно отнасящата се към слънцето от своето легло любовна двойка, „Страданията на младия Вертер", „Възпитание на чувствата", „Майсторът и Маргарита", „Жул и Жим", „La Velata" (Емилия Дворянова), „Париж нощем" (Жак Превер),„Лолита". Пасажите са сдвоени с кратки авторови есеистични коментари.

Този финален цикъл иска да напомни, че всички книги, поеми, стихотворения с тема л ю б о в, се строят някак естествено вълнообразно. Защото любовта изземва сама по себе си правомощията на другите теми, взема думата сама, доминира, кулминира. Точно тази композиционна предопределеност ни кара да помним отделните фрагменти, а е и традиция те да се коментират.

Цялата книга търси литературните реализации на любовната тема по-скоро в парадигмата на любовта като плътска отдаденост, като стремеж към сливане на телата, като любов-еротика в големия брой от разказаните сюжети и анализираните книги, отколкото като е р о с във високия християнски смисъл от съчиненията на руските религиозни мислители на първите десетилетия на XX век. Самата тази отграниченост показва, че темата е безпределна и наистина вариативно разгръщана и представяна.