Съдържание

Въведение. В добричкия Дом-паметник Йордан Йовков

Апология на Йордан Йовков

I.СТУДИИ, СТАТИИ, ЕСЕТА

Йовковото литературноисторическо битие

Събуденият от войната „колективитет“ - представен мощно, но и деликатно в двете дебютни книги на Йордан Йовков (В четене на „Разкази. Том I“ от 1917 г. и на „Разкази. Том II“ от 1918 г.)

Златорожецът Йовков. Приписка с днешна дата: Стратегии на литературноисторическото утвърждаване спрямо Йовков

Магията на любовното. Проникване в Антимовския хан

Големият исторически сюжет на Йордан Йовков (1980 г.) Приложение: Малък спомен за голямото юбилейно честване в Добрич и в Добруджа, ноември 1980 г.

Идилии и драми на добруджанското чифликчийско живеене (Според Йовков, но и според Яворов и Ивайло Петров)

II.ПОЛЕМИЧНИ ДОКУМЕНТАЛНИ ОЧЕРЦИ И ТЕКСТОЛОГИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ

Посланикът генерал Иван Фичев в сблъсък с драгоманина Йордан Йовков

Бележки за книгата „Срещи и разговори с Йордан Йовков“ на проф. Спиридон Казанджиев

Как Иван Мешеков пише книгата си „Йордан Йовков. Романтик-реалист“?

Цензурираният Йовков

Добруджанският култ към автора на „Вечери в Антимовския хан“

Бележки

***

Проф. Михаил Неделчев е литературен историк и критик. Той е преподавател по теория и история на литературата в Нов български университет; почетен професор на НБУ. През 2011 г. създава Литературноисторическата школа „Д-р Кръстьо Кръстев“ на НБУ. Преди 1989 г. работи като редактор във в. „Литературен фронт“, в сп. „Родна реч“ и в отдел „Литературно наследство“ на издателство „Български писател“. През 90-те години на XX в. възстановява сп. „Демократически преглед“, на което е главен редактор. Председател е на Дружеството за либерално знание и либерални проекти „Гражданин“. От 2000 г. е председател на Сдружението на български писатели. След края на комунистическия режим участва в създаването на Съюза на демократичните сили и става част от ръководството на Радикалдемократическата партия. Народен представител в VII Велико народно събрание и в XXXVI Обикновено народно събрание, в което е председател на Комисията по радио и телевизия. Автор на десетки книги, сред които „Социални стилове, критически сюжети“ (1988), „Личности на българската литература“ (1999), „Размишления по българските работи“ (2003), „Яворов. Литературна личност, истории на книги и стихотворения“ (2004), „Литературноисторическата реконструкция“ (2011), „Цензурираните класици“ (2011), „Двете култури и техните поети“ (2012), „Любов и литература“ (2013). „Ефектът на раздалечаването. Студии за литературата на Народна република България“ (2015), „Морал и политика. Страници за Тодор Влайков“ (2015), „Яворов. Сюжетите на последните години“ (2016), „Как работи литературната история? Нови съчинения в три тома. Том 1.: Литературноисторически обзорни сюжети“ (2019), „Как работи литературната история? Нови съчинения в три тома. Том 2.: Литературноисторически персоналистически сюжети“ (2021) и др. Отличен е с наградата „Христо Г. Данов“ в категория „Хуманитаристика“ (2003), с множество национални литературни награди, между които „Иван Радославов и Иван Мешеков“ (2007), „Яворов“ (2008) и „Тодор Влайков“ (2008), първа награда за книга в раздел „Хуманитаристика“ на Портал „Култура“ (2016). През 2012 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ I степен, а през 2018 г. става носител на Националната награда за хуманитаристика на името на проф. Богдан Богданов.