Записки под възглавката

"Записки под възглавката" не е оригинално авторово заглавие - дадено е значително по-късно, подобно на много други творби от хейанската литература, но е подсказано от самия текст. "Соши" на японски език е "записки", "но" частица за притежание, а "макура" в буквален превод означава "възглавка".

Според историческото повествование от началото на XI в. "Ейга-моногатари" ("Сказание за славата") през периода Хейан са съществували многобройни лични записки, които са били наричани "макура-но соши". Обяснението за това заглавие се крие в особените възглавки, които са използвали хейанските японци. Те са били дървени и често дори с чекмеджета, в които изисканите дами и господа са криели най-интимните си вещи, включително и личните си записки. Постепенно названието получава такова разпространение, че последната дума отпада и остава само "макура". В този вариант се среща и в последната глава на "Записки под възглавката", в която Сей Шонагон разказва как помолила императрицата да и даде подарената бяла хартия "за моята възглавка" и така започнала да пише. Очевидно именно тези думи са определили избора на заглавието през по-късните векове, макар произведението на Сей Шонагон далеч да надхвърля рамките на обикновените лични записки.