Планина за сбогом

ПЛОВДИВ

Сънувам мъж – окръглено петно

в разбитото от светлината бяло.

В ръцете му извива път жена.

Обръщам се със гръб. Да не избягат.

Тогава тънко се събират две реки

и на конец се връщат във земята,

отново се разливат настрани...

Изтичат в камъка чертите на жената.

Сънят ми е с контури на часовник.

Сънувам поп – източена върлина,

възпълната му, дребна попадия,

досадата им, ситнеща подире.

Рисува границите на града едно дете,

сънувам прахоляк, камбанария...

Сънувам ъгъла, където ще умра,

усмихнат, че все още те откривам.