Весела наука

Немски философ, критик на своето време и великите си предходници във философията - Платон, Кант, Хегел. Патосът на Ницше е свързан с разбирането му за настъпилото обезличаване на индивида под нормите на християнския морал в съвременното общество, което представлява един упадък на човешкото, започнал още със Сократ и Христос. На това декадентство на човека Ницше противопоставя един нов езически култ към силната волева личност, която може свободно и независимо да се самоопределя въпреки и дори противно на установеното в морала, науката и изкуството на своето време, като с това извършва „преоценка на всички ценности\". Само този „свръхчовек\" с безкрайната си „воля за мощ\" е способен да устои пред идеята за „вечното възвръщане\" на всичко съществуващо в ограниченото пространство и безграничното време на света. На песимизма на своя учител Шопенхауер Ницше противопоставя витализма на своята силна личност, която утвърждава живота против упадъка на репресивния според него съвременен морал и илюзиите за отвъдни светове и чужди на живота ценности. Наследството на Ницше е голямо и свързано с много и противоречиви интерпретации, но безспорното е насърчаващата личността патетика на способния за самопревъзмогване, издигане над себе си и над другите образ на Заратустра. Аристократичното достойнство на личността е напътило много горди умове и стимулирало много независими преценки. Съчинения: 1.Раждането на трагедията от духа на музиката, 1872 (прев. Харитина Костова-Добрева, 1990); 2.Несвоевременни размишления, 1873; 3.Човешко, твърде човешко, 1878; 4.Утринна зора, 1881; 5.Весела наука, 1882; 6.Тъй рече Заратустра, 1883-1884 (прев. Жана Гълъбова, С., Хр. Ботев, 1990); 7.Отвъд добро и зло, 1886; 8.Генеалогия на морала, 1887; 9.Антихрист, 1888, (прев. Георги Кайтазов, Критика и хуманизъм, С., 1991); 10.Залезът на боговете, 1889; 11.Воля за мощ, 1889-1900); 12.Ессе Ното, 1908 (прев. Георги Кайтазов, 1991)