Залезът на Европа

творени врати, малобройна администрация, висококвалифицирани служители и функционираща йерархия... Роберт Менасе отива в Брюксел, наема жилище и преживява изненада след изненада. Не се оправдава почти нито едно от разпространените клишета за закостенелите еврократи. Точно обратното, националните правителства са тези, които подчиняват идеята за обединена Европа на късогледи икономически и политически извъртания. Менасе завладяващо описва „задкулисните договорки“ между Ангела Меркел и Никола Саркози в рамките на Европейската среща на върха. Той заклеймява безогледната икономическа политика на Германия за сметка на Европа и показва, че защитата на т. нар. национални интереси е във все по-явно противоречие с интересите на гражданите. Именно това противоречие преживяваме днес като криза. Гневното есе на Менасе, напълно в стила на Георг Бюхнер, настоява за „откриването на нова, наднационална демокрация“.

Демокрацията предполага просветения гражданин. Когато той се изгуби сред подстрекаваната от медиите тълпа, демокрацията става опасна за обществото.

Р. Менасе

„Есето на Роберт Менасе демонстрира повече от всеки друг публицистичен текст от последното десетилетие какво означава да мислиш и действаш като истински европеец.“

Конрад Паул Лисман (философ, есеист, литературен критик и публицист, професор в университета във Виена)

„Истинска рядкост е някой да е толкова добър разказвач, колкото и есеист. Роберт Менасе спада към категорията на хората, притежаващи и двете дарби – на романист и литератор.“

Улрих Вайнцирл, Die Welt