Избрани стихотворения

След Анна Ахматова и Марина Цветаева, Белла Ахмадулина е третата велика поетеса в историята на руската литература. Самата Белла Ахмадулина се смята за тяхна наследница и продължителка в поетичен смисъл, без да го заявява пряко. Но от нейната поезия ще се убедим в това, защото присъствието на двете й гениални предходнички в нейната лирика е повече от осезаемо. Също като тях Ахмадулина е символ на руската поезия през ХХ век.

Ахмадулина е наричана „глас на епохата” не само заради творчеството си, но и за житейското поведение и биографията й. Отказва да се включи в обругаването на Пастернак, когато му е присъдена Нобелова награда за литература за романа „Доктор Живаго”, поради което я изключват от Литературния институт „Максим Горки”. По съветско време е защитница на дисидентите – пише писма в подкрепа на Андрей Сахаров, Александър Солженицин, Владимир Войнович, Лев Копелев и другите. Защитава ги с публикации в „Ню-Йорк Таймс” и в ефира на „Радио Свобода” и „Гласът на Америка”.

Белла Ахмадулина е най-значимият руско-езичен поет от втората половина на ХХ век. Тя е просто „инструмент за поезия”. Нобелистът Йосиф Бродски определя Ахмадулина като „несъмнена наследница на лермонтовско-пастернаковата линия в руската поезия”. Стотици са нейните стихотворения, поеми, преводи. И нито едно незначително! Просто невероятно, но факт! Тя притежава неуморно и нестихващо въображение, чрез което постоянно пресъздава и пресътворява света. В състояние е от всичко да сътвори висока поезия. Изумителното й въображение по парадоксален начин прави от наглед баналното и незначителното важно и значително. Тази поетеса е винаги в трептящите зони на изкуството, словото в сиховете й вибрира неуловимо и трагично красиво. В поезията на Белла Ахмадулина предметите са одушевени, пулсират, мислят, чувстват, изживяват. Тя одухотворява материята, вещите, в лириката й всичко носи дух и е живо, подвижно, трудно, почти неуловимо. Думите играят, движат се, в нейните стихове няма статика, всичко е динамично. Словото й е полифонично. Четейки стиховете й, не ни напуска усещането, че когато пише, изпада в образен и метафоричен унес и транс. При такива поети сякаш Бог диктува, а те само записват.

В настоящото издание преводачката Мариана Ганчева ни поднася своя подбор и превод на стихотворения на знаменитата поетеса. Подбор и превод колкото труден, толкова и естетически защитим. Без притеснение можем да споделим, че това са най-успешните, адекватни и прецизни преводи на поезията на Белла Ахмадулина на български език. Читателите сами ще се убедят в това, защото книгата е билингва и могат да сравняват оригинала с пресъздаването на български език. Дългогодишният труд на Мариана Ганчева е дал пребогати плодове.

НИКОЛА ИВАНОВ