Светогорски отци и светогорски живот

Старецът Паисий (светско име Арсений Езнепидис) е роден на 25. 07. 1924 г. в Кападокия, Мала Азия. От малък обича подвижническия живот и през 1953 г. идва на Света Гора, за да се посвети на монашеското житие. Подвизава се за кратко време в манастира “Стомион” в Гърция, както и на Синай, но повечето време - около 35 години - в Атонската градина на Света Богородица. Почина на 12. 07. 1994 г. и бе погребан в женския манастир “Свети Иоан Богослов - Суроти”, на който е основател и духовен

ръководител.

Старецът не е с високо образование, но се подвизава много за Христа и придобива Божествено просвещение с множество духовни дарования. Принася полза на десетки хиляди хора със светия си живот, с примера си, с учението си и съветите си, изпълнени с Божествена премъдрост и любов.

След блажената си кончина той продължава да върши чудеса, да се явява на мнозина и да помага на нуждаещите се. Известен и обичан е в целия православен свят. Книгите, които е написал, се превеждат на сръбски, руски, румънски, полски, албански, английски, френски, арабски. Една от тях е и настоящата, която съдържа жития на преподобни отци, отделни случаи от живота на светогорци и накрая - размисли

и изречения на стареца. Мнозина от споменатите тук светогорци дядо Паисий е познавал лично, за други е слушал от заслужаващи доверие отци. Старецът с много любов разказва за светогорските отци и въобще за светогорската монашеска традиция. Това е една от любимите му теми и разказите му са изключително живи, защото самият той се е подвизавал и живял подобно на описваните от него монаси.

Стилът на стареца е своеобразен, изказът му не е изящен, но е благодатен. Целта ни беше, доколкото е по силите ни, да съхраним своеобразието му, да запазим особения аромат на атмосферата, в която той ни въвежда.

Накрая, с това издание изпълняваме и дълга си към нашия блаженопочинал брат отец Антоний († 19. 02. 2000 г.), който направи почти целия превод и няколко дни преди кончината си ни завеща да довършим делото му. Излизането от печат на книгата би било един постоянен помен за нашия брат, който в монашеския си път така силно ревнуваше по подвига на светогорските отци и така горещо желаеше

и братята ни в България да се запознаят с него.