Слова, Том 3. Духовна борба

Издание с ревизиран превод.

***

В третия том от Словата на преподобни Паисий са включени наставления, които могат да помогнат на измъчения от греха човек да придобие положително безпокойство и да се подвизава духовно, така че да се освободи от греховните окови. Живеейки в покаяние, ще може да отстрани от себе си ветхия си човек, който по думите на Стареца „е един лош наемател в душата ни – за да напусне, трябва да съборим дома и да започнем да строим ново здание, т.е. новия човек“.

Начало на греха според светите Отци е лошият помисъл. Затова в първата част на този том са подбрани някои от наставленията на Стареца относно помислите. Той казва: „Помислите показват нашето духовно състояние“. Доб­рият помисъл има голяма сила, той извършва духовна промяна в човека. И, обратно, лошият помисъл го измъчва. Когато човек прогонва лошите и развива в себе си добри помисли, умът и сърцето му се очистват и Божията благодат се вселява в него.

Втората част се отнася за голямото благословение, което човек получава от Бога, когато бива онеправдан и посреща това по духовен начин. Често тази истина остава неизвестна дори и на духовни хора, които оправдават себе си и така накрая „съставят собствено евангелие“. Така те се отделят от Бога, защото човешката правда няма нищо общо с духовния живот. Ако искаме да бъдем сродени с Христа, трябва да станем причастни на божествената правда, която съдържа любочестие, благородство, саможертва.

Третата част се отнася за греха, който прави живота земен ад, като в същото време чрез духовната борба животът може да стане райски. Ако човек иска „да излезе от мрака на греха“, трябва да наблюдава съвестта си – първият божествен закон, даден му от Бога, и със смирение да съзнава греховете си. Така ще може да стигне до покаянието – то е „ръкоделие, което никога няма край“ и носи в душата божествено утешение.

В четвъртата част се разказва за тъмните сили, които действат чрез своите органи – магьосниците, екстрасенсите и всички останали прелъстени. Макар че сами по себе си тези сили са немощни, когато човек чрез някой сериозен грях им даде права върху себе си, те стават силни и влияят върху него.

За да може да се освободи от демонските въздействия, трябва да открие в какво е съгрешил, да се покае, да се изповяда и да живее като съзнателен член на Църквата.

Накрая, в петата част се подчертава, че тайнството Изповед е необходимо за освобождаването от греховете и че християнинът трябва да има духовен водач, за да върви безопасно по духовния път. Показва се голямата разлика между работата на психиатъра и делото на духовника, които в наше време често биват смесвани. Също така Старецът разказва за част от своя опит при работата си с душите на хората.

***

Съдържание

Предговор

Част първа БОРБА С ПОМИСЛИТЕ

Глава първа. Добрите и лошите помисли

Глава втора. Хулните помисли

Глава трета. Доверие към собствените помисли

Глава четвърта. Борбата срещу помислите

Част втора СПРАВЕДЛИВОСТ И НЕСПРАВСДЛИВОСТ

Глава първа. Приемане на несправедливостта

Глава втора. Самооправданието прогонва Божията благодат

Глава трета. Божествена и човешка справедливост

Част трета ГРЯХ И ПОКАЯНИЕ

Глава първа. Грехът измъчва човека

Глава втора. Грижата за съвестта

Глава трета. Самонаблюдение и самопознание

Глава четвърта. Чувството за собствена греховност затрогва Бога

Глава пета. Покаянието съдържа голяма сила

Част четвърта ТЪМНИТЕ СИЛИ НА МРАКА

Глава първа. Магията

Глава втора. За бесноватите.

Глава трета. Страшната прелест

Глава четвърта. Заблуждаващи и заблуждавани

Част пета СИЛАТА НА ИЗПОВЕДТА

Глава първа. Необходимостта от духовен водач

Глава втора. Правилната изповед

Глава трета. Духовният лекар на душата

Глава четвърта. Работата на духовника над душите

Речник на характерни изрази и думи, използвани в словата на Преподобни Паисий Светогорец