Безпредметно битие

ПАРЦАЛИВИ ФРАГМЕНТИ

Като нещата, заключени в себе си,

стърча отвъд самотата, до граничния камък

на битието.

*

Остаряхме. Ала под кожата

ребрата ти са като развълнувано море

за голите ми длани.

*

Онази черна точка е пропадането.

Прибоят на забравата

шиба по-високо.

*

Лъч от открехнат прозорец, кафяво-червеникав

залез, прашни тухлени стъпала.

Защо точно те?

*

Родена съм да търся. Подпори по

невидимото скеле на пространството.

Обичта ли?

*

Нищо до нищо – как ли фантазирам?

Фантазията как създава нищото?

Все по се удължават сенките на небитието.

*

Болката, която понякога прорязва

тялото като гърч на мускул.

Спомен за обич.

*

Ножът на болката изчегъртва чувството.

Стенеща вихрушка заглажда с лед душата.

Замразено море.

*

Раната от последната отронена дума

дълго кърви. Много бавно обрасва

с вечно мълчание.

*

Кръстосани плетеници от

коренища. А на земята, горе,

самотна фиданка.

*

Единственият смисъл на живота ни е

да родим смъртта. Обърнато битие.