Приноси към проучване монетосеченето и историята в земите на Тракия от II в. пр. н. е. до средата на Iв. от н. е.

В достигналите до наши дни сведения от изворите и епиграфските паметници за политическите събития и личности от земите на Тракия в периода от II в. пр. н. е. до около средата на I в. пр. н. е. може да се намери беглото отбелязване съществуването едва на няколко тракийски владетеля и техни конкретни политически действия, като доскоро от това време бяха известни едва три типа тракийски владетелски монети. Въпреки наличието на повече сведения за тракийските владетели от средата на I в. пр. н. е. до средата на I от н. е., както и по-големия известен брой типове тракийски владетелски монети, в проучванията на изследователите не бяха подкрепени с достатъчно аргументирани доводи предлаганото от тях отдаване на познатите по това време типове монети на известните за същия период от време тракийски владетели. Една съществена причина за това бе поддържането на неправилната според нас постановка, че през тези периоди от време в югоизточна Тракия почти едновременно са съществували одриска, одриско-астейска, одриско-сапейска и сапейска династии, като техни представители са имали и собствено монетосечене. Публикуваните напоследък над 50 неизвестни типа тракийски владетелски монети от частни колекции и извършеното ново проучване на владетелското монетосечене от тракийските земи показа, че собствени типове монети в Тракия са имали право да отсичат само одриските владетели, докато стоящите начело на други тракийски племена и племенни обединения тракийски предводители отсичат само подражания на използваните в техните земи чужди типове монети. Няколкото установени изключения са монетите на владетели, стоящи начело на други етнически групи, създали краткотрайно съществували в Тракия политически обединения (като тези на Тилитското келтско царство в Тракия), както и монетите на тракийски династи с неодриски произход (като Мостид), поддържани за кратко време от владетели на големи елинистически държави по време на войните им за поставяне под контрол на част от тракийските земи.

В предлаганата монография са коментирани публикувани напоследък или предадени за публикуване пет типа тракийски владетелски монети от II в. пр. н. е., а от периода I в. пр. н. е. до средата на I в. от н. е. петнадесет типа тракийски владетелски монети, а именно два нови типа монети с името Реметалк, три типа монети на сина на Реметалк I Котис, шест типа монети на брата на Реметалк I Рескупорис, четири типа монети на Реметалк I, превърнати чрез доработка на печатите или контрамаркиране в монети на Реметалк II, както и изводите от проучването на новия нумизматичен материал. Представени са и аргументирани доводи, че по времето на протектората на Митридат VI в Тракия предводителите на скитите от района на Малка Скития и тракийския династ Мостид са обявени за владетели от Митридат VI, подпомогнал тяхното значително владетелско монетосечене, като в проучването са предложени основанията за датирането на известните им емисии монети.

С изхождане от извършваните проучвания за монетосеченето на тракийските владетели от V-I в. пр. н. е., възприетите постановки при контрамаркирането на монети в земите на Тракия и проучванията на новите типове тракийски владетелски монети е предложена схема, представяща последователно поемащите властта известни понастоящем одриски владетели, на кого най-вероятно принадлежат новите типове монети с имената Котис и Tepec, както и предложеното коригиране на кои от трите двойки владетели с имената Садала-Котис (или Котис-Садала) и трите известни двойки Котис-Рескупор принадлежат познатите понастоящем типове монети с тези имена.