В “Деултум-Девелт” се намират част от 164-километровия прабългарския пограничен вал Еркесия, няколко антични селища и вили, скални некрополи и надгробни могили, средновековна крепост и митнически комплекс (комеркиария) от IX в. Смята се, че целият стокооборот на Константинопол е минавал през граничния пункт на средновековен Девелт. 64 оловни печата доказват функционирането на комеркиарията след превземането на града от хан Крум през 812 г.

Използуването на византийските печати в обществения и частния живот за скрепяването на кореспонденция и за гарантирането на автентичността на различни документи е било част от ежедневието във Византия.

Изучаването на печатите и използуването на информацията им, която е документална, обективна и неподправена, е отдавна навлязло в изследванията на различни страни от живота на империята.

В различни колекции по света се съхраняват огромен брой византийски печати, или по-точно техни отпечатъци (над 70000). Тяхното изучаване, публикуване и включване в корпуси, т, е. превръщането им в пълноценни документални източници, е отговорна задача пред не многобройната колегия от специалисти по византийска сигилография.

Настоящото изследване е посветено на разкритото чрез археологически разкопки византийско учреждение - комеркиарията Девелт и на свързаните с него печати. То е затворен археологически комплекс, съществувал в определен непродължителен хронологически период и това позволява намерените в него печати да бъдат по-точно датирани и да послужат като еталон за бъдещи изследвания.

Информацията на византийските печати е разностранна като самия живот, който отразява. В рамките на това изследване на преден план е поставена:

а. пряката информация - идваща от печатите на лица, служили в комеркиарията Девелт;

б. косвената информация - идваща от печатите, намерени в комеркиарията Девелт.

Чрез първата група печати ние представяме титулярите, ръководили ведомството (техните имена, титли и длъжности), а чрез втората - неговите контакти с останалия свят. Те определят характера и ролята му не само на ординарно финансово ведомство на империята, но и на един коридор в българо-византийските отношения.

Предлаганото изследване е посветено на покойния колега Стефан Дамянов, като израз на признателност към паметта и делото му.

Книгата е антикварна и е единична бройка.