Трактат по обща семиотика

"Трактат по обща семиотика" е може би най-зрялата теоретична творба на световноизвестния семиотик и романист, която идва след четири други книги, третиращи проблемите на знака, семиотиката на изкуството и на културата изобщо. Тя се явява техен синтез, но и тяхна критика, тъй като мисълта на Еко е "отворена", постоянно се развива и ако в началото е тръгнал от Пиърс, Морис, Якобсон, преминавайки през Барт и Йелмслев, впоследствие върху него силно въздействие оказват и Проп, Бахтин, Лотман...

В "Трактата" "означаването" и "съобщаването" са социални функции, опре-делящи културната организация и еволюпдя. Неговата основна теза за развитието на семиотиката като критика на културата не само е привлекателна и вярна, но и много продуктивна. Семиотиката в интерпретацията на италианския учен е практически ориентирана дисциплина, така че съвършено естествено основен извод на цялото му търсене става нейното превръщане от означаваща дейност във форма на социална критика.

Едно от достойнствата на книгата е ясният и логичен изказ, обагрен от ирония и изобилстващ с остроумни примери и научни загадки, които превръщат в увличащо интелектуално приключение този най-обемист, най-системен и най- състоятелен опит за теоретично осмисляне на семиотиката.