Изповедите на младия романист

УМБЕРТО ЕКО издава първия си роман "Името на розата" през 1980, когато е почти на петдесет. В тези „изповеди" авторът, вече наближаващ осемдесетте, хвърля поглед назад към своята кариера на теоретик и автор на романи, и разглежда плодоносното им съчетание. Той най-напред изследва границата между художественото и нехудожественото - разхожда се по тази граница, игриво, сериозно, брилянтно. Вярва, че добрата есеистика е написана като криминале, а умелият романист изгражда прецизни, подробни светове чрез наблюдение и проучване. Развеждайки ни из своя собствен творчески метод, Еко си припомня как е проектирал художествените си светове. Започвал е с определени образи, избирал е период, място и глас, съчинявал е истории, които биха привлекли както ерудирани, така и масови читатели. Едновременно медиевист, философ и изследовател на съвременната литература, Еко удивлява най-много, когато се спира върху удоволствието от изброяването. Той ни показва, че скромния списък, потенциално безкрайната редица, ни позволява да съзрем безкрайното и да се докоснем до неизразимото. Този „млад романист" е майстор, който има да сподели мъдрости за изкуството на прозата и силата на словото.

Винаги проницателни и аналитични, тези размишления еднакво ще зарадват посветените и ще просветлят новобранците.

Пъблишърс Уикли

Има ли нещо, което Умберто Еко не умее? Казвали са го преди, със сигурност ще го повтарят още - Умберто Еко е истинска ренесансова личност... Сега, с излизането на „Изповеди на младия романист", той предлага на читателите чудесно въведение както в собственото си творчество, така и в съвременното поле на семиотиката...

Лос Анджелис Таймс