Структура и граници на християнската етика

В книгата е представена трипластовата структура на християнската етика - христология, християнска антропология и феноменологя на християнския морал.

Много въпроси, свързани с личността и учението на Иисус Христос, продължават да се обсъждат като нови. С особено вълнение се повдига въпросът: кой е Иисус Христос и какво допринася за нашия нравствен живот знанието за Него? Ето три довода, които указват насоки за размисъл, без да изчерпват очаквания отговор:

• знанието за Иисус Христос култивира нашата вяра;

• чрез Иисус Христос човек разбира по-дълбоко своята същност и изключителното си достойнство;

• вярващият в Иисус Христос не мрази и не отмъщава.

Опитите на църквата да засили своята мисия изискват от теолозите да обсъдят концепция за мястото на човека в света. Желателно е да се потвърди истинността на църковното учение за човека като фактор за изграждането на правилен граждански морал. Тези действия на църквата се изявяват чрез антропологията. Затова изследването „Структура и граници на християнската етика" целенасочено се съсредоточава върху човека като същество от висок ранг, което създава култура и цивилизация.

Едва ли някой се съмнява, че нравствеността е дълбоко вкоренена в антропологията и христологията. В живота на конкретната личност те образуват една цялост, която е важна при вземане на решения и извършване на оценки. Етическата рефлексия се задълбочава, защото езикът и поведението на човека непрекъснато се променят, а самият той постоянно се изправя пред едни и същи проблеми: Как да се отнася с другия? По какъв начин да отговаря на укорите на съвестта си, за да живее пълноценен живот?

В книгата се съдържат още отговори на въпросите:

• Защо християнската етика приема такава структура и се простира в тези граници?

• Може ли тя да бъде чувствителният сеизмограф за духа на нашето време?

• Възможно ли е да проявяваме вярата си в този секуларен и плуралистичен свят, без да се излагаме на риск от интелектуална непочтеност?