Византийско богословие. Исторически насоки и догматически теми

СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД

ХАРАКТЕР И ИЗВОРИ НА ВИЗАНТИЙСКОТО БОГОСЛОВИЕ 9

1. Хронологически граници 12

2. Живото предание 13

3. Свещено писание, екзегеза, критерии 17

4. Богословие - позитивно и негативно 23

ИСТОРИЧЕСКИ НАСОКИ

ВИЗАНТИЙСКО БОГОСЛОВИЕ СЛЕД ХАЛКЕДОНСКИЯ СЪБОР 29

1. Екзегетическа традиция 31

2. Философски течения 34

3. Проблемът с оригенизма 37

4. Псевдо-Дионисий 39

5. Литургия 42

ХРИСТОЛОГИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ 46

1. Монофизити 48

2. Крайни диофизити 48

3. Кирилски халкедонци 49

4. Оригенисти 49

ИКОНОБОРЧЕСКА КРИЗА 59

1. Поява на движението 59

2. Иконоборческо богословие 61

3. Православна теология на иконата: Йоан Дамаскин и Седмия вселенски събор 62

4. Православна теология на иконата: Теодор Студит и Никифор 64

5. Трайно значение на проблема 69

МОНАСИ И ХУМАНИСТИ 73

1. Теодор Студит 75

2. Фотий 78

3. Михаил Пеел 82

4. Процесите срещу Йоан Итал 84

МОНАШЕСКО БОГОСЛОВИЕ 88

1. Произход на монашеската мисъл: Евагрий и Макарий 89

2. Великите духовни Отци 92

3. Противопоставяне на светската философия 96

4. Християнската вяра като духовен опит: Симеон Нови Богослов 97

5. Богословие на исихазма: Григорий Палама 100

ЕКЛЕСИОЛОГИЯ: КАНОНИЧЕСКИ ИЗВОРИ 105

1. Събори и Отци 106

2. Императорско законодателство 108

3. Кодификация на църковното право 111

4. Авторитетни коментари и критика 112

5. Синодални и патриаршески декрети 114

6. Икономия 116

СХИЗМАТА МЕЖДУ ИЗТОКА И ЗАПАДА 120

1. Филиокве 120

2. Други противоречия 124

3. Власт в Църквата 127

4. Две идеи за примата 130

5. Значението на схизмата 132

СРЕЩА СЪС ЗАПАДА 134

1. Кръгът на Кантакузин 134

2. Хуманисти и томисти 136

3. Паламитски богослови: Николай Кавасила 139

4. Съборът във Флоренция 142

LEX ORANDI 149

1. „Великата църква“ на Константинопол 149

2. Литургически цикли 155

3. Химнология 158

ДОГМАТИЧЕСКИ ТЕМИ

СЪТВОРЕНИЕТО 165

1. Творецът и творенията 165

2. Божественият план 167

3. Динамизмът на сътворението 169

4. Освещаването на природата 172

ЧОВЕКЪТ 176

1. Човекът и Бог 176

2. Човекът и света 179

3. Първородният грях 182

4. Новата Ева 187

ИСУС ХРИСТОС 192

1. Бог и човек 192

2. Изкупление и обожение 202

3. Богородица 209

СВЕТИ ДУХ 212

1. Духът в сътворението 213

2. Духът и човешкото изкупление 215

3. Духът и Църквата 219

4. Дух и човешка свобода 221

ТРИЕДИННИЯТ БОГ 226

1. Единство и троичност 228

2. Ипостас, същност, енергия 233

3. Живият Бог 236

СВЕТОТАЙНСКО БОГОСЛОВИЕ: КРЪГЪТ НA ЖИВОТА 239

1. Брой на светите тайнства 239

2. Кръщение и миропомазване 240

3. Покаяние 244

4. Брак 246

5. Лечение и смърт 249

ЕВХАРИСТИЯ 252

1. Символи, образи и реалност 252

2. Евхаристия и Църква 258

ЦЪРКВАТА В СВЕТА 266

1. Църква и общество 267

2. Мисия на Църквата 272

3. Есхатология 274

ЗАКЛЮЧЕНИЕ 281

БИБЛИОГРАФИЯ 285

ПОСЛЕСЛОВ 296

Библиография на о.Йоаи Майендорф 299

ИМЕНЕН ПОКАЗАЛЕЦ 309

Отец Йоан Майендорф е роден в семейство на емигранти от Русия през 1926 г. в Ньойи- сюр-Сен (Франция). Своето богословско образование той получава в Православния Богословски институт в Париж (1949 г.), като междувременно завършва и Сорбонота (1948). След това е асистент по Църковна история в същия институт и член на френския Национален център за научни изследвания. Защитава докторска дисертация върху богословието на Св. Григорий Палама (1958). След приемането на свещенически сан, става професор по Църковна история и патристика в православната богословска семинария „Св.Владимир" в Ню Йорк, като чете и лекции по византийско богословие в Харвадския университет. От 1967 г. е професор по история на Византия във Фордъмския университет. От 1984 г. до смъртта си е декан на семинарията „Св. Владимир". Бил е член на множество професионални и научни дружества, комитети и асоциации.

Книгата е антикварна и е единична бройка.